Модерната винена история на Австрия започва през 80-те години след един международен скандал (1985), когато в австрийски десертни вина е открит диетиленгликол. Местните производители не обичат да си спомнят за това, но и не го премълчават. След това е приет нов закон за виното, гарантиращ строг контрол на качеството. Двигател на промяната е създаденият през 1986 г. Австрийски винен борд (Austrian Wine Marketing Board).
Лозята в Австрия са около 52 000 хектара, разположени в източните и югоизточните провинции Долна Австрия, Бургенланд, Щирия и Виена. В края на 80-те и през 90-те години са обособени 16 винарски региона със специфични почвени и климатични условия, позволяващи да се търси персоналност на вината. По-известните апелации са Вахау, Кремстал, Камптал, Вайнфиртел, Трайзентал (тук се правят най-добрите грюнери и ризлинги) и Терменрегион в Долна Австрия, района около езерото Нойзидел и Среден Бурганланд, Североизточна и Южна Щирия. В страната има около 20 000 производители на грозде и вино, като преобладават семейни винарни, обработващи между 5 и 25 хектара лозя и произвеждащи между 30 000 и 200 000 бутилки. Значителна част от тях са експортно ориентирани. Големи изби като „Ленц Мозер” (19 млн бут.) и „Винцер Кремс” (18 млн. бут.) са по-скоро изключение. Общото годишно производство е около 2,5 млн хектолитра, като 73% се продава на вътрешния пазар. Отглеждат се няколко десетки сортове грозде, като преобладават белите (70%). Макар в някои райони да се правят впечатляващи вина от международни сортове (Совиньон блан и Шардоне в Щирия, а също Пино ноар, Каберне и Сира в Терменрегион и Бургенланд) образът на австрийското виноделие е доминиран от местни сортове като Грюнер Велтлинер, Ризлинг, Велшризлинг, Вайсбургундер, Мускателер, Цирфандлер, Ротгипфлер, както и Цвайгелт, Блауфренкиш и Санкт Лаурент за червени вина.
Две трети от вината са с категория Qualitatswein. От 2003 г. е въведена и собствена система на апелациите DAC (Districtus Austriae Controllatus) като индикация на типично за определени региони и сортове качество. В тази най-престижна категория засега са включени грюнери от Вайнвиртел, грюнери и ризлинги от Трайзентал, Кремстал и Камптал и блауфренкиш от Среден Бургенланд. Въвеждането на DAC – зони е начин да се избяга от германската система, иронично наричана тук The German sugar pyramid, по чиято логика качеството на виното расте по скалата Spatlese – Auslese – Beerenauslese – Eiswein и т.н., т.е. с увеличаването на захарния градус в мъстта. Чрез DAC – зоните вината говорят с езика на тероара и развиват собствена идентичност.
Тайното оръжие на австрийските винари е Грюнер Велтлинер, който заема 33% от лозята. В миналото никой не се е отнасял сериозно към този стар местен сорт с недоизяснен произход. Единият му родител е Траминер, но другият не се знае. През 80-те години винари от Вахау решават да проверят действителния потенциал на Грюнера като ограничат добивите и поемат риска да изчакват оптималното узряване на плода, което понякога означава гроздобер през ноември. Резултатите се оказват меко казано впечатляващи и примерът е последван от съседните винарски райони – Кремстал, Камптал, Ваграм, Трайзентал и Вайнвиртел. Разнообразието от типове почви в тези райони позволява да изпъкнат различни характеристики на сорта. Преобладаващите песъкливо-глинести почви във Вайнвиртел дават сочни вина с подчертана плодова свежест (грейпфрут, лимон, ябълка) и елегантна пиперена пикантност. Песъкливо-чакълестите почви на льосова основа във Вахау придават елегантна строгост на вината. В Кремстал, Камптал и Трайзентал, където значителна част от лозята са на тераси върху стръмни хълмове от първични почвообразуващи скали, пясъчни шисти, льос и варовик, грюнерите стават още по-пищни, с обемно тяло, разнопосочни плодови и пикантни нюанси (цитрус, ананас, круша, кайсия, бял пипер и … току що изпечен сладкиш, поръсен с пудра захар в кухнята на съседката) и интензивна минералност, която варира между усещане за мокър камък и морски бряг с мидени черупки. Заради богатството от нюанси в аромата и вкуса някои критици ги определят като барокови вина. Грюнерът освен това има забележителен потенциал за стареене, което го прави още по-привлекателен.
В същите винарски райони се прави и най-добрият ризлинг – другата емблема на модерното австрийско виноделие. Той определено е по-различен от ризлинга в Германия, Елзас и други части на света. Австрийският е по-сочен и плътен с гъвкави, вибриращи киселини и подчертано плодов характер със значително разнообразие от нюанси – праскова, кайсия, мед, цветя, цитрус, ананас, гъби, гума, мъх, към които отделните тероари добавят минерални нотки на камък и морски бряг. При най-добрите образци характеристиките на тероара доминират над характеристиките на сорта, поради което тук рядко и то при стари реколти се появяват смятаните за типични за ризлинга петролени тонове (дзифт, нафта, газ).
Бурно растящият интерес към австрийските бели вина естествено поражда любопитство и към червените. Най-популярният местен сорт с 9% от насажденията е Блауер Цвайгелт (вината са подчертано свежи с вишнево-черешов аромат), но най-перспективните са Блауфренкиш и Санкт Лаурент, отглеждани основно в Бургенланд. Според някои прогнози австрийските червени вина могат да повторят успеха на белите.
